Виктор Юго – Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните
magnifisonz.com /
Виктор-Мари Юго (Victor-Marie Hugo) , роден на 26-ти февруари 1802 година в Безансон (Франция), е най-малкото от трите деца в фамилията на Жозеф и Софи Юго. Заради военната работа на бащата, фамилията постоянно пътува до Испания и Италия. През 1813 година Софи Юго напуща брачна половинка си и дружно с децата си се открива в Париж, където Виктор и братята му Абел и Йожени прекарват детските си години. Именно във френската столица бъдещият публицист получава образованието си.
През 1819 година блясва геният му и печели народен поетически конкурс. Две години по-късно майката умира. Юго мъчно понася загубата й, поради мощната им връзка. Успехът му идва през идната година, когато излиза първата му книга „ Оди и всякакви стихотворения “. Талантът му е видян персонално от тогавашния крал Луи XVIII, който го възнаграждава с годишна пенсия от 1000 франка. Жени се за ученическата си обич Адел, с която имат четири деца.
Личност като тази на Виктор Юго няма по какъв начин да се дефинира единствено с една дума. Няма по какъв начин да се ограничим и да кажем, че е единствено публицист. Той е и стихотворец, драматург, държавник и даже художник. Днес е прочут най-вече с романите си „ Парижката Света Богородица “ („ Notre-Dame de Paris “, 1831) и „ Клетниците “ („ Les Miserables “, 1862), само че е взел участие също по този начин и в политическите диспути в Камарата на лордовете. Заради политическата си ангажираност и многочислените си изявления, е наказан на 20-годишно заточение по време на Втората империя .
Малко са тези, които знаят, че Юго способства за обновлението на поезията и театъра по времето на Романтизма през XIX в. Той е водеща фигура, която буди удивление от доста свои съвременници, освен създатели, само че и литературни критици.
Обемното му творчество обгръща съвсем целия XIX в., като няма тематика, по която да не е изказал гледната си точка. Стихотворенията му са освен сантиментални, не обръща внимание единствено на пристрастеността. Интересува се освен от вътрешния, само че и от външния свят, от детайла. От поетическа позиция и похватите, който употребява, Юго е модернист – употребява освен класическото римуване на двустишия, само че се пробва да употребява и по-сложни, а от време на време се оставя на въображението си. С майсторство доближава до повтаряне на фразата, до потреблението на алитерации и асонанси, които са приятни за ухото на читателя.
Юго се изрича остро във връзка с потреблението на триединството в нещастието на време, място и деяние, както и за сковаността на езика, поради неговата етикеция. Драматургът приканва за по-гъвкав стих, а също по този начин поучава сътрудниците си да търсят тематики в историята. И в случай че читателите не са осведомени толкоз с поезията му, то сигурно най-малко са чували за най-известната му драма „ Ернани “ (1830) . Трагедията споделя за персоналните мемоари на Юго, натрупал по време на честите си пътувания до Испания, разказани с огромно въображение. Още с слагането си за първи път на сцената, драмата провокира протест, тъй като споделя за спора сред испанския крал и благородника – бандит Ернани. Ябълката на раздора е доня Сол, която би трябвало да избере настойник на сърцето си.
Драмите демонстрират един нов и по-остър език, който до този миг не се е употребявал в литературата. Ето за какво може да се каже, че минорните усеща и нежните думи са сменени със суровата реалност на времето. Това е и завършек на епохата на Романтизма и началото на Реализма. Това време е и завършек на дългогодишния брак на Виктор със брачната половинка му Адел, която стартира връзка с известния тогава критик Сент Бьов. Юго също намира разтуха в лицето на младата актриса Жулиет Друе , с която има връзка, а по-късно му става секретарка и го съпровожда при пътуванията му. Друга персонална покруса е гибелта на най-голямата му щерка.
Безспорен факт е, че романът „ Парижката Света Богородица “ му носи международна популярност . За детайлните и реалистични описания, създателят работи с архивите на Париж. Действията са толкоз детайлни, че читателят мигновено става част от романа, поглъщащ го с увлекателността си. Романът, който ни кара да се замислим върху обществените несправедливости, обаче е „ Клетниците “. Той ни среща със злободневните тематики, с детската работна ръка. Бедните клетници би трябвало да бъдат избавени, само че им е нужно освен това от нестихващата духовна религия на техния татко Юго.
През 1885 година, след малко боледуване, Виктор Юго умира на 22 май на 83 години. Тялото му е изложено за поклонение пред Триумфалната арка, а доста негови другари, сътрудници писатели и жители на Франция показват възхищението си и го изпращат в последния му път до Пантеона, където се намира и през днешния ден. Думите на обичания френски публицист, че „ свободата стартира с подигравка “ карат читателите му да се замислят кое е значимо във време на нравствена рецесия. С неподправената си откровеност и гения да показва думите с мелодия, Виктор Юго постоянно ще има място в литературната история.
25 красиви и проницателни мисли на огромния Виктор Юго:
1. Фортуна освен, че е сляпа, само че и ослепява любимците си.
2. Да бъдеш добър не е мъчно, мъчно е да бъдеш обективен.
3. Вие съзерцавате звездите по две аргументи – тъй като светят и тъй като са недостижими. Но до вас има едно доста по-нежно зарево и една доста по-дълбока загадка – дамата.
4. Безделието е благополучие за децата и злощастие за възрастните.
5. Много по-точно можем да съдим за един човек по фантазиите му, в сравнение с по мислите му.
6. Величието на един народ не се мери с неговата бройка, по този начин, както величието на един човек не се мери с неговия растеж. Единствената мярка е неговото умствено развиване и нравственото му равнище.
7. Мързелът е майка, която има един наследник – кражбата, и една щерка – гладът.
8. Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който самичък си приписва, и този, който в реалност има.
9. Мислите са работа на мозъка, а фантазиите са неговото сластолюбие.
10. Добротата е слънцето във вътрешния свят на индивида.
11. Съдбата в никакъв случай не отваря една врата, без в това време да е захлопнала друга.
12. Човешкият разсъдък владее три ключа, които му откриват всичко: числа, букви и ноти. Знаеш, мислиш, мечтаеш. Това е всичко.
13. Първият симптом на същинската обич у мъжа е неналичието на храброст, а у дамата – смелостта.
14. Да се оправдаеш с неприятните каузи на другите, е все едно да се миеш с тиня.
15. Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят — справедливостта.
16. Оставете мислите да узреят, само че не и да презреят. Презрелите плодове не отиват на пазара.
17. Изобретяването на книгопечатането е най-великото историческо събитие. В него е зародишът на всички революции.
18. Лъжата е олицетворение на злото.
19. На света има единствено две достолепия, на които можем и би трябвало да се прекланяме — това са гениалността и откровената добрина.
20. Майчините ръце са направени от деликатност и децата спят умерено на тях.
21. Най-голямото благополучие в живота е убеждението, че сме обичани.
22. Победата над страха ни дава сили.
23. Този, който отваря учебно заведение, затваря затвор.
24. Да обичаш различен човек е да видиш лицето на Бог.
25. Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.
Тогава безшумно Жана на Мариета сподели:
– Излъгах дядо… Зная, той мен не ме наказва…
Аз нямам боязън от него, тъй като го обичам.
Той постоянно ангажиран е и все за нейде тича.
Не му остава време да се ядоса дори.
(из „ Счупената ваза “
